Tова ми дай
На всички даде нещо... а на мен?Ръцете ми от чакане пресъхнаха.Приключихме. На яве и на сън.Единствено душата ми издъхна.Единствено сърцето ми кървис отворените рани от мълчание,но даже да говориш – ме болии даже да си честен – съм предадена.Обикна ме, а ставаше баща –кое ти даде правото да искаш?Защо ми обещаваше света,когато любовта ти няма изходи?А аз поех и твоята вина,свещените обети се изпълниха,платих ги с непосилната цена –мечтата да е винаги отхвърлена.
На всички даде нещо... не на мен.Сега настъпи време за сбогуване.Отивам си! Не ме търси! Понетова ми дай последно... Съществуване.
На всички даде нещо... не на мен.Сега настъпи време за сбогуване.Отивам си! Не ме търси! Понетова ми дай последно... Съществуване.
© Деси All rights reserved.
