Tова ми дай

melian4eto (Деси)
77 16

1.07.2014 г., 23:29 ч.

Поезия » Любовна

434 0 0

На всички даде нещо... а на мен?

Ръцете ми от чакане пресъхнаха.

Приключихме. На яве и на сън.

Единствено душата ми издъхна.

Единствено сърцето ми кърви

с отворените рани от мълчание,

но даже да говориш – ме боли

и даже да си честен – съм предадена.

Обикна ме, а ставаше баща –

кое ти даде правото да искаш?

Защо ми обещаваше света,

когато любовта ти няма изходи?

А аз поех и твоята вина,

свещените обети се изпълниха,

платих ги с непосилната цена –

мечтата да е винаги отхвърлена.

На всички даде нещо... не на мен.

Сега настъпи време за сбогуване.

Отивам си! Не ме търси! Поне

това ми дай последно... Съществуване.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.