28 abr 2016, 20:45

Това не беше сън

  Poesía » Otra
988 0 0

Все някога аз просто ще си тръгна,
изгубила утеха сред някой криволичещ път;
когато няма кой да ме прегърне
на прелома между два отделни свята.

Аз, може би, не ще живея дълго,
може би не ще Ви разбера.
Ще гледам-безименна, безмълвна,
докато не надделее в мен смъртта.

Не мисля, че пак ще се усмихна,
не търся и не чакам любовта.
Една душа сред пламъци изстива,
изпепелена от тъмната страна.

Излишно е за безсмъртие да моля,
излишно е да искам светлина-
та аз угаснах: съдбата на героя
в последния си миг на таз земя.

Живях ли аз? Дали ще доживея
до деня, когато всичко ще се промени?
Лъчите ме изгарят, аз пък крея
на фона на потъпкани мечти.

Все някога аз просто ще си тръгна;
ела и ме открий по този криволичещ път;
ще ти бъде жал-дори ще ме прегърнеш...
Но, уви, това не беше сън...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© F. G. R. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...