Все някога аз просто ще си тръгна,
изгубила утеха сред някой криволичещ път;
когато няма кой да ме прегърне
на прелома между два отделни свята.
Аз, може би, не ще живея дълго,
може би не ще Ви разбера.
Ще гледам-безименна, безмълвна,
докато не надделее в мен смъртта.
Не мисля, че пак ще се усмихна,
не търся и не чакам любовта.
Една душа сред пламъци изстива,
изпепелена от тъмната страна. ...