Това не бих ти дала...
Ти имаш вече красотата,
любов си получавал, знам.
И всичко дава ти съдбата.
Какво аз мога да ти дам?
За да обикнеш в мен душата
и цяла да ти се отдам,
тя трябва да ти е позната.
Ти никога не си бил сам...
Не си ли плакал, обич свята
загубил в този свят голям,
със сълзи щом не е полята
градината на твоя храм...
Любов как би безумно разцъфтяла
без мъка?... Но това не бих ти дала.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados
