Това не бих ти дала...
Ти имаш вече красотата,
любов си получавал, знам.
И всичко дава ти съдбата.
Какво аз мога да ти дам?
За да обикнеш в мен душата
и цяла да ти се отдам,
тя трябва да ти е позната.
Ти никога не си бил сам...
Не си ли плакал, обич свята
загубил в този свят голям,
със сълзи щом не е полята
градината на твоя храм...
Любов как би безумно разцъфтяла
без мъка?... Но това не бих ти дала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
