5 jul 2012, 22:22

Това са прилепи, които ме напускат с крясък

Poesía » Otra

557 0 2

Добре!
Печелиш!
Казваш: всеки друг
могъл би да ме завладее?
Старея, може би?
И бързам да обичам за последно?

И казваш - този образ
- нищо общо с теб?
Измислен мит,
преследван
от момента, в който
осъзнавах
свойта женственост?

Освобождавам те!
С бездушие,
и смърт,
и самосъжаление
не мога да се боря!
Старея, да.
От твоето напускане.

Не знам защо,
ала си казвам:
"Никой друг...".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

elenasim1 (Елeна)

...........

2012-07-06T10:52:42+03:00
beti

"Не знам защо,
ала си казвам:
"Никой друг...".

Браво!

2012-07-06T00:28:38+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0