5 июл. 2012 г., 22:22

Това са прилепи, които ме напускат с крясък

Поэзия » Другая

558 0 2

Добре!
Печелиш!
Казваш: всеки друг
могъл би да ме завладее?
Старея, може би?
И бързам да обичам за последно?

И казваш - този образ
- нищо общо с теб?
Измислен мит,
преследван
от момента, в който
осъзнавах
свойта женственост?

Освобождавам те!
С бездушие,
и смърт,
и самосъжаление
не мога да се боря!
Старея, да.
От твоето напускане.

Не знам защо,
ала си казвам:
"Никой друг...".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬