Добре!
Печелиш!
Казваш: всеки друг
могъл би да ме завладее?
Старея, може би?
И бързам да обичам за последно?
И казваш - този образ
- нищо общо с теб?
Измислен мит,
преследван
от момента, в който
осъзнавах
свойта женственост?
Освобождавам те!
С бездушие,
и смърт,
и самосъжаление
не мога да се боря!
Старея, да.
От твоето напускане.
Не знам защо,
ала си казвам:
"Никой друг...".
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
