12 jul 2007, 8:55

Това съм аз

  Poesía
901 0 13
По твоите картини аз съм ФОНА...
Сянката на корабни платна.
Ъгъла на плачеща икона...
Капката, попила във пръстта...

Аз съм всяка бледост зад анфаса
на твоите герои със лица,
капризничещи в своите гримаси,
властващи през сълзи или смях...

Аз съм пласт боя върху дървото!
Първата ти драска без сюжет...
Бялото безименно в окото...
Кътчето остатъчност на "След"...

След като пластил си до безкрайност -
да можеш да постигнеш сътворение
от хиляди безименни нюанси...
на раждане, живот и погребение!

Живея по окъсаните ъгли
на твоите захвърлени картини.
Остатъци от темпер и от въглен.
Просъхнал дъх от шарени палитри...

А ти рисуваш, шеметни художнико!
Рисуваш ме отново по стените...
Случайни капки цвят върху триножника...
Това съм аз.
Художнико "велики"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...