Това съм аз
Сянката на корабни платна.
Ъгъла на плачеща икона...
Капката, попила във пръстта...
Аз съм всяка бледост зад анфаса
на твоите герои със лица,
капризничещи в своите гримаси,
властващи през сълзи или смях...
Аз съм пласт боя върху дървото!
Първата ти драска без сюжет...
Бялото безименно в окото...
Кътчето остатъчност на "След"...
След като пластил си до безкрайност -
да можеш да постигнеш сътворение
от хиляди безименни нюанси...
на раждане, живот и погребение!
Живея по окъсаните ъгли
на твоите захвърлени картини.
Остатъци от темпер и от въглен.
Просъхнал дъх от шарени палитри...
А ти рисуваш, шеметни художнико!
Рисуваш ме отново по стените...
Случайни капки цвят върху триножника...
Това съм аз.
Художнико "велики"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
