Това съм аз
Сянката на корабни платна.
Ъгъла на плачеща икона...
Капката, попила във пръстта...
Аз съм всяка бледост зад анфаса
на твоите герои със лица,
капризничещи в своите гримаси,
властващи през сълзи или смях...
Аз съм пласт боя върху дървото!
Първата ти драска без сюжет...
Бялото безименно в окото...
Кътчето остатъчност на "След"...
След като пластил си до безкрайност -
да можеш да постигнеш сътворение
от хиляди безименни нюанси...
на раждане, живот и погребение!
Живея по окъсаните ъгли
на твоите захвърлени картини.
Остатъци от темпер и от въглен.
Просъхнал дъх от шарени палитри...
А ти рисуваш, шеметни художнико!
Рисуваш ме отново по стените...
Случайни капки цвят върху триножника...
Това съм аз.
Художнико "велики"!
© Катя All rights reserved.
