Въртя се нощем, сън не ме лови.
В ума ми скърцат мисъл подир мисъл.
Когато дойде ден - навън вали
и спряла е Земята, не върти се,
макар да знам, че всъщност се върти.
Усмихвам ви се,но отвътре - плача.
Така, по принцип и защо - не знам.
Секундите часа едвам довлачат,
мълча си тихо, не че ме е срам,
а просто днес небето ми е мрачно.
Дошло е утре, лъч от слънце свети.
Нормален ден, нормални хора и Земя. ...