23 ene 2016, 18:38  

Това съм аз ... 

  Poesía » Filosófica
367 1 2

Въртя се нощем, сън не ме лови.
В ума ми скърцат мисъл подир мисъл.
Когато дойде ден - навън вали
и спряла е Земята, не върти се,
макар да знам, че всъщност се върти.

 

Усмихвам ви се,но отвътре - плача.
Така, по принцип и защо - не знам.
Секундите часа едвам довлачат,
мълча си тихо, не че ме е срам,
а просто днес небето ми е мрачно.

 

Дошло е утре, лъч от слънце свети.
Нормален ден, нормални хора и Земя.
И мислите от вчера струват ми се все по-бледи,
и в този ден не ще почувствам страх.
За миг се спирам и се гледам.

 

Това съм аз - забавна и красива.
Нали? Нали това съм аз?
Отново черното отвътре победи ме.
Едва ли виждате петното мрак.
Дали изобщо някой ще го види...

 

 

 

 
 
 

© Екатерина Ангелова Todos los derechos reservados

 

 

 

 

 
 
 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за наблюденията ви. Знам, че има какво да се желае още.
  • Познато, много познато... само добрият човек се терзае, виждайки тъмното в себе си, което дреме скрито. Много ми допадна творбата Ви!
Propuestas
: ??:??