Това съм аз ...

23.01.2016 г., 18:38 ч. 2016-01-31T21:59:58+02:00

Поезия » Философска

369 1 2

Въртя се нощем, сън не ме лови.
В ума ми скърцат мисъл подир мисъл.
Когато дойде ден - навън вали
и спряла е Земята, не върти се,
макар да знам, че всъщност се върти.

Усмихвам ви се,но отвътре - плача.
Така, по принцип и защо - не знам.
Секундите часа едвам довлачат,
мълча си тихо, не че ме е срам,
а просто днес небето ми е мрачно.

Дошло е утре, лъч от слънце свети.
Нормален ден, нормални хора и Земя.
И мислите от вчера струват ми се все по-бледи,
и в този ден не ще почувствам страх.
За миг се спирам и се гледам.

Това съм аз - забавна и красива.
Нали? Нали това съм аз?
Отново черното отвътре победи ме.
Едва ли виждате петното мрак.
Дали изобщо някой ще го види...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

esamissy (Екатерина Ангелова)

2016-01-31T22:01:04+02:00

Благодаря за наблюденията ви. Знам, че има какво да се желае още.
Katriona (Кети Рашева)

2016-01-24T10:19:17+02:00

Познато, много познато... само добрият човек се терзае, виждайки тъмното в себе си, което дреме скрито. Много ми допадна творбата Ви!