Това съм аз ...
Въртя се нощем, сън не ме лови.
В ума ми скърцат мисъл подир мисъл.
Когато дойде ден - навън вали
и спряла е Земята, не върти се,
макар да знам, че всъщност се върти.
Усмихвам ви се,но отвътре - плача.
Така, по принцип и защо - не знам.
Секундите часа едвам довлачат,
мълча си тихо, не че ме е срам,
а просто днес небето ми е мрачно.
Дошло е утре, лъч от слънце свети.
Нормален ден, нормални хора и Земя.
И мислите от вчера струват ми се все по-бледи,
и в този ден не ще почувствам страх.
За миг се спирам и се гледам.
Това съм аз - забавна и красива.
Нали? Нали това съм аз?
Отново черното отвътре победи ме.
Едва ли виждате петното мрак.
Дали изобщо някой ще го види...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Ангелова Всички права запазени
