Това съм аз ...
Въртя се нощем, сън не ме лови.
В ума ми скърцат мисъл подир мисъл.
Когато дойде ден - навън вали
и спряла е Земята, не върти се,
макар да знам, че всъщност се върти.
Усмихвам ви се,но отвътре - плача.
Така, по принцип и защо - не знам.
Секундите часа едвам довлачат,
мълча си тихо, не че ме е срам,
а просто днес небето ми е мрачно.
Дошло е утре, лъч от слънце свети.
Нормален ден, нормални хора и Земя.
И мислите от вчера струват ми се все по-бледи,
и в този ден не ще почувствам страх.
За миг се спирам и се гледам.
Това съм аз - забавна и красива.
Нали? Нали това съм аз?
Отново черното отвътре победи ме.
Едва ли виждате петното мрак.
Дали изобщо някой ще го види...
© Екатерина Ангелова All rights reserved.
