6 jul 2011, 22:01

Това съм аз пред изгрева на любовта 

  Poesía » De amor
631 0 2

Понякога съм малка капка дъжд,
разливаща се в твоите ръце,
понякога съм златно стръкче ръж,
откъснато от жадното сърце.

Мъжките ти сълзи натежават
и така съм още по-добра,
заспивам на люляков бряг,
а се будя в море от жарава.

Ти си толкова различен,
а аз съм птица без крила,
докосни ме с топли устни
пред изгрева на любовта.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??