Това съм аз пред изгрева на любовта
Понякога съм малка капка дъжд,
разливаща се в твоите ръце,
понякога съм златно стръкче ръж,
откъснато от жадното сърце.
Мъжките ти сълзи натежават
и така съм още по-добра,
заспивам на люляков бряг,
а се будя в море от жарава.
Ти си толкова различен,
а аз съм птица без крила,
докосни ме с топли устни
пред изгрева на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
