Понякога съм малка капка дъжд,
разливаща се в твоите ръце,
понякога съм златно стръкче ръж,
откъснато от жадното сърце.
Мъжките ти сълзи натежават
и така съм още по-добра,
заспивам на люляков бряг,
а се будя в море от жарава.
Ти си толкова различен,
а аз съм птица без крила,
докосни ме с топли устни
пред изгрева на любовта.
© Боряна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
