Самодива (Вики)
535 5962
13 jun 2013, 18:06

Товарът на времето 

  Poesía
703 1 7

На времето безлично по брега
се скитат векове, почти сломени
на сивия гранит под тежестта,
под паметта на цели поколения.

Но, всъщност, дали камъкът тежи?
Нима не са по-страшни и по-тежки
безбройните ни грижи и лъжи
и кръста на случайните ни грешки,
които, в свят от глуха тишина,
оформят своя собствена вселена,
преплела здраво радост и вина
в безкръвните си, сякаш мъртви, вени.

Тежи, а вековете все мълчат.
Поглъщат всичко - думи, дни, съмнения,
родени сред суетен, алчен свят,
сбрал призраци и лъскави видения.

Нима и аз ще стана някой ден
частица от товара на Всемира?
Да, знам, че всеки, който е роден,
все някога обратно се прибира
в началото на нищото. Но как
могла бих паметта да не притискам,
да тръгна лека - без багаж, без знак,
че да тежа на времето - не искам.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??