Товарът на времето
На времето безлично по брега
се скитат векове, почти сломени
на сивия гранит под тежестта,
под паметта на цели поколения.
Но, всъщност, дали камъкът тежи?
Нима не са по-страшни и по-тежки
безбройните ни грижи и лъжи
и кръста на случайните ни грешки,
които, в свят от глуха тишина,
оформят своя собствена вселена,
преплела здраво радост и вина
в безкръвните си, сякаш мъртви, вени.
Тежи, а вековете все мълчат.
Поглъщат всичко - думи, дни, съмнения,
родени сред суетен, алчен свят,
сбрал призраци и лъскави видения.
Нима и аз ще стана някой ден
частица от товара на Всемира?
Да, знам, че всеки, който е роден,
все някога обратно се прибира
в началото на нищото. Но как
могла бих паметта да не притискам,
да тръгна лека - без багаж, без знак,
че да тежа на времето - не искам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
