дитер (Димитър)
5 0
9 oct 2006, 13:13

Тояжката на баба 

  Poesía
685 0 11

Полюшва се до куция й крак

тояжката като махало.

Побутва времето напред.

Почива си. И продължава.

Зад хълма баба се смали

в забрадката си – черна врана.

Тояжката се просна по очи.

И повече не стана.

По тялото и лази мрак.

Окастрената й осанка се

                                     въззема,

и брули орехи – звезди

                            с гръбнак, изопнат от надежда.

© Димитър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??