дитер (Димитър)
5 0
Oct 9, 2006, 1:13 PM

Тояжката на баба 

  Poetry
683 0 11

Полюшва се до куция й крак

тояжката като махало.

Побутва времето напред.

Почива си. И продължава.

Зад хълма баба се смали

в забрадката си – черна врана.

Тояжката се просна по очи.

И повече не стана.

По тялото и лази мрак.

Окастрената й осанка се

                                     въззема,

и брули орехи – звезди

                            с гръбнак, изопнат от надежда.

© Димитър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??