дитер (Димитър)
5 0
9 окт. 2006 г., 13:13

Тояжката на баба 

  Поэзия
684 0 11

Полюшва се до куция й крак

тояжката като махало.

Побутва времето напред.

Почива си. И продължава.

Зад хълма баба се смали

в забрадката си – черна врана.

Тояжката се просна по очи.

И повече не стана.

По тялото и лази мрак.

Окастрената й осанка се

                                     въззема,

и брули орехи – звезди

                            с гръбнак, изопнат от надежда.

© Димитър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??