21 may 2016, 17:34

Този дъжд... 

  Poesía
840 3 12

 

... е понеже ми липсваш
а пък аз се научих отдавна да правя мъгли

да те стривам на капки и ей тъй - наужким

да заричам небето кога да валиш

 

... и понеже владея стотици пустини

седем тепета и всички земи

(които изброждам нощем в съня си)
и още толкова тъмни гори...

 

подарявам ти всичко - посоките даже
но в замяна си искам морето и всички вълни
да попия по теб... понеже ми липсваш
тази нощ заедно да повалим

 

 

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесна поезия...
  • ... то и аз... и колко е хубаво да те "видя"... колкото до парадоксите... те просто ни помагат да си сверим часовника... а силата е единствено и само в оставането... спирам...
    Аз те прегръщам!
  • Усещам парадокса в това колко ни се отдава стихийното и владеенето...и в същото време тенденцията да попием по някого... сила и слабост едновременно...удивително и тъжно.
    Прегръщам те! Бях се запиляла някъде, както обикновено...
  • Благодаря ви!
  • Браво!
  • Любимо...
  • Лина го е казала точно. Аз ще добавя, че освен всичко изброено, владееш и думите.
  • Лина!
    Благодаря ви!
  • Много хубаво!
  • Браво!
  • Да превърнеш липсата в присъствие.... е, това го можеш само Ти. Комплименти!
Propuestas
: ??:??