21.05.2016 г., 17:34 ч.
Този дъжд...
... е понеже ми липсваш
а пък аз се научих отдавна да правя мъгли
да те стривам на капки и ей тъй - наужким
да заричам небето кога да валиш
... и понеже владея стотици пустини
седем тепета и всички земи
(които изброждам нощем в съня си)
и още толкова тъмни гори...
подарявам ти всичко - посоките даже
но в замяна си искам морето и всички вълни
да попия по теб... понеже ми липсваш
тази нощ заедно да повалим
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесна поезия...
-
... то и аз... и колко е хубаво да те "видя"... колкото до парадоксите... те просто ни помагат да си сверим часовника... а силата е единствено и само в оставането... спирам...
Аз те прегръщам! -
Усещам парадокса в това колко ни се отдава стихийното и владеенето...и в същото време тенденцията да попием по някого... сила и слабост едновременно...удивително и тъжно.
Прегръщам те! Бях се запиляла някъде, както обикновено... -
Благодаря ви!
-
Браво!
-
Любимо...
-
-
Лина го е казала точно. Аз ще добавя, че освен всичко изброено, владееш и думите.
-
Лина!
Благодаря ви! -
Много хубаво!
-
Браво!
-
Да превърнеш липсата в присъствие.... е, това го можеш само Ти. Комплименти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
