May 21, 2016, 5:34 PM

Този дъжд...

  Poetry
1.2K 3 12

 

... е понеже ми липсваш
а пък аз се научих отдавна да правя мъгли

да те стривам на капки и ей тъй - наужким

да заричам небето кога да валиш

 

... и понеже владея стотици пустини

седем тепета и всички земи

(които изброждам нощем в съня си)
и още толкова тъмни гори...

 

подарявам ти всичко - посоките даже
но в замяна си искам морето и всички вълни
да попия по теб... понеже ми липсваш
тази нощ заедно да повалим

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесна поезия...
  • ... то и аз... и колко е хубаво да те "видя"... колкото до парадоксите... те просто ни помагат да си сверим часовника... а силата е единствено и само в оставането... спирам...
    Аз те прегръщам!
  • Усещам парадокса в това колко ни се отдава стихийното и владеенето...и в същото време тенденцията да попием по някого... сила и слабост едновременно...удивително и тъжно.
    Прегръщам те! Бях се запиляла някъде, както обикновено...
  • Благодаря ви!
  • Браво!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...