10 jun 2009, 23:06

Този град

  Poesía
1.1K 1 15

                   

                       В този град, в който сипят се люляци,

                       по косите на пътища спрели,

                       всеки дъх е начало жадувано,

                       всеки миг се превръща във време.

 

                       Тук събуждат се хора и улици,

                       във очите на синята утрин,

                       оживява площадът, минутите,

                       отброяват тревоги и чувства.

 

                       А годините спират следите си

                       и ухае небето на вечност...

                       Този град - толкоз малък, но истински,

                       носи целия свят. Във сърцето си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...