10.06.2009 г., 23:06

Този град

1.1K 1 15

                   

                       В този град, в който сипят се люляци,

                       по косите на пътища спрели,

                       всеки дъх е начало жадувано,

                       всеки миг се превръща във време.

 

                       Тук събуждат се хора и улици,

                       във очите на синята утрин,

                       оживява площадът, минутите,

                       отброяват тревоги и чувства.

 

                       А годините спират следите си

                       и ухае небето на вечност...

                       Този град - толкоз малък, но истински,

                       носи целия свят. Във сърцето си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...