10 июн. 2009 г., 23:06

Този град

1.1K 1 15

                   

                       В този град, в който сипят се люляци,

                       по косите на пътища спрели,

                       всеки дъх е начало жадувано,

                       всеки миг се превръща във време.

 

                       Тук събуждат се хора и улици,

                       във очите на синята утрин,

                       оживява площадът, минутите,

                       отброяват тревоги и чувства.

 

                       А годините спират следите си

                       и ухае небето на вечност...

                       Този град - толкоз малък, но истински,

                       носи целия свят. Във сърцето си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...