Този мъж появи се в моя ден ненадейно.
И веднага ме включи във сценарий добър.
От каляската слезе. Всъщност, беше от рейса.
И подслон ми предложи. Всъщност, беше чадър.
А ръцете му - пълни със несметни богатства!
Всъщност, носеше роза. Как ме гледаше, как!
И поведе ме властно към двореца си знатен.
А осъмнахме будни на крайморския бряг.
Той дори подари ми златна царска корона.
Всъщност, беше венче от разцъфнала ръж.
Беше слязъл отдавна този рицар от коня
и в живота ми влезе - чакан есенен мъж.