Nov 10, 2013, 6:13 PM

Този мъж

  Poetry » Love
2.9K 5 23

Този мъж появи се в моя ден ненадейно.

И веднага ме включи във сценарий добър.

От каляската слезе. Всъщност, беше от рейса.

И подслон ми предложи. Всъщност, беше чадър.

 

А ръцете му - пълни със несметни богатства!

Всъщност, носеше роза. Как ме гледаше, как!

И поведе ме властно към двореца си знатен.

А осъмнахме будни на крайморския бряг.

 

Той дори подари ми златна царска корона.

Всъщност, беше венче от разцъфнала ръж.

Беше слязъл отдавна този рицар от коня

и в живота ми влезе - чакан есенен мъж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...