Nov 10, 2013, 6:13 PM

Този мъж

  Poetry » Love
2.9K 5 23

Този мъж появи се в моя ден ненадейно.

И веднага ме включи във сценарий добър.

От каляската слезе. Всъщност, беше от рейса.

И подслон ми предложи. Всъщност, беше чадър.

 

А ръцете му - пълни със несметни богатства!

Всъщност, носеше роза. Как ме гледаше, как!

И поведе ме властно към двореца си знатен.

А осъмнахме будни на крайморския бряг.

 

Той дори подари ми златна царска корона.

Всъщност, беше венче от разцъфнала ръж.

Беше слязъл отдавна този рицар от коня

и в живота ми влезе - чакан есенен мъж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...