11 sept 2015, 20:18

Този път ще мълча

1.6K 1 12
    Този път ще мълча. Няма нищо да питам. Без вечеря и сам си легни. Много скоро на юг като птица отлитам. Там, при другите твои жени. "Беше грешка, прости. Вече никога няма..." -  на езика ти често горчи. Днес си тръгвам.  А утре, до болка презряна самотата със мен ще мълчи. И дъждът ще отмива с разплакани устни пепелта ни от този пожар. Заключи ме далеч, но ключа не изпускай. Запази го до спомена стар. В него пак ще ме галиш без дъх, без насита, щом омръзнат ти  всички жени. За последно мълча.  Вече няма да питам. Днес си тръгвам. А ти си легни...  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от сърце за всички мили думи.
    Щастлива съм, че написаното се цени.
    Бъдете благословени!
  • Толкова плавно и внимателно сбогуване.. като плъзгаща се между пръстите коприна. Отново доказа себе си! Браво, Янче!
  • Хубаво е! Мълчанието е до време.
  • Много хубав стих, Яна!
  • Великолепно! Поздравления!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...