Този път ще мълча
Този път ще мълча. Няма нищо да питам.
Без вечеря и сам си легни.
Много скоро на юг като птица отлитам.
Там, при другите твои жени.
"Беше грешка, прости.
Вече никога няма..." -
на езика ти често горчи.
Днес си тръгвам.
А утре, до болка презряна
самотата със мен ще мълчи.
И дъждът ще отмива с разплакани устни
пепелта ни от този пожар.
Заключи ме далеч, но ключа не изпускай.
Запази го до спомена стар.
В него пак ще ме галиш без дъх,
без насита,
щом омръзнат ти
всички жени.
За последно мълча.
Вече няма да питам.
Днес си тръгвам.
А ти си легни...
© Яна All rights reserved.
