Този път ще мълча. Няма нищо да питам.
Без вечеря и сам си легни.
Много скоро на юг като птица отлитам.
Там, при другите твои жени.
"Беше грешка, прости.
Вече никога няма..." -
на езика ти често горчи.
Днес си тръгвам.
А утре, до болка презряна
самотата със мен ще мълчи.
И дъждът ще отмива с разплакани устни
пепелта ни от този пожар. ...