11 сент. 2015 г., 20:18

Този път ще мълча

1.6K 1 12
    Този път ще мълча. Няма нищо да питам. Без вечеря и сам си легни. Много скоро на юг като птица отлитам. Там, при другите твои жени. "Беше грешка, прости. Вече никога няма..." -  на езика ти често горчи. Днес си тръгвам.  А утре, до болка презряна самотата със мен ще мълчи. И дъждът ще отмива с разплакани устни пепелта ни от този пожар. Заключи ме далеч, но ключа не изпускай. Запази го до спомена стар. В него пак ще ме галиш без дъх, без насита, щом омръзнат ти  всички жени. За последно мълча.  Вече няма да питам. Днес си тръгвам. А ти си легни...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря от сърце за всички мили думи.
    Щастлива съм, че написаното се цени.
    Бъдете благословени!
  • Толкова плавно и внимателно сбогуване.. като плъзгаща се между пръстите коприна. Отново доказа себе си! Браво, Янче!
  • Хубаво е! Мълчанието е до време.
  • Много хубав стих, Яна!
  • Великолепно! Поздравления!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....