23 ago 2021, 7:50

Този свят е любов

860 3 3

В кехлибарен пашкул

покрит с копринени нишки

там точно до сърцето

на самата вселена...

Какавидата малка,

очакваше с радост

денят на своето

ново начало...

Отлитаха дните

преминаха

през времето

на тъмните векове

на борба, терзания

и болка...

Но сега, малкото

и пеперудено сърце

усещаше, че мигът

на просветлението

наближава...

Напука се кехлибарния

и пашкул а копринените

нишки се разпръснаха

в небето и засияха

с цветовете на дъгата.

Погледна плахо...

Това ли е светът?

За който толкава жадуваше

за да отпие капка любов

от живота...

Отърси се - разтвори сетивата...

Кристално цветни крила разтвори,

пулсираше сърцето и със всемира

и полетя волна, радостна, щастлива

опиянена от мига на свободата...

И полетя вече нямаше прегради

с обич отпи нектар от медена роса

душата си с най - сладкия нектар

нахрани а слънцето блестеше

в крилата и... и мир, любов, хармония

се събираха в росата на звездната роза.

На границата на двата свята -

вълшебния и съвършения

в една кристално чиста мисъл...

Та този свят е любов!

 

17.04.2021г

Катя Джамова

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината
    и хубавите коментари. Бъдете благословени!
  • А залезът понякога предупреждава за тъмна и безкрайна нощ...
    Ето защо да се обичаме и възхитено да търсим красотата около себе си и в себе си!
    Поздравления за творбата, Катя!
  • "Този свят е любов"!
    Чудесно си го казала, Катя и рефренът в края само усилва въздействието.
    Стихът просто се лее и силно въздейства след тази поетична констатация.

    Успешна и вдъхновена нова седмица!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...