23.08.2021 г., 7:50

Този свят е любов

858 3 3

В кехлибарен пашкул

покрит с копринени нишки

там точно до сърцето

на самата вселена...

Какавидата малка,

очакваше с радост

денят на своето

ново начало...

Отлитаха дните

преминаха

през времето

на тъмните векове

на борба, терзания

и болка...

Но сега, малкото

и пеперудено сърце

усещаше, че мигът

на просветлението

наближава...

Напука се кехлибарния

и пашкул а копринените

нишки се разпръснаха

в небето и засияха

с цветовете на дъгата.

Погледна плахо...

Това ли е светът?

За който толкава жадуваше

за да отпие капка любов

от живота...

Отърси се - разтвори сетивата...

Кристално цветни крила разтвори,

пулсираше сърцето и със всемира

и полетя волна, радостна, щастлива

опиянена от мига на свободата...

И полетя вече нямаше прегради

с обич отпи нектар от медена роса

душата си с най - сладкия нектар

нахрани а слънцето блестеше

в крилата и... и мир, любов, хармония

се събираха в росата на звездната роза.

На границата на двата свята -

вълшебния и съвършения

в една кристално чиста мисъл...

Та този свят е любов!

 

17.04.2021г

Катя Джамова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината
    и хубавите коментари. Бъдете благословени!
  • А залезът понякога предупреждава за тъмна и безкрайна нощ...
    Ето защо да се обичаме и възхитено да търсим красотата около себе си и в себе си!
    Поздравления за творбата, Катя!
  • "Този свят е любов"!
    Чудесно си го казала, Катя и рефренът в края само усилва въздействието.
    Стихът просто се лее и силно въздейства след тази поетична констатация.

    Успешна и вдъхновена нова седмица!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...