8 sept 2021, 9:10

Този вятър

  Poesía
1.6K 3 14

 

Кога задуха този вятър!

Прекърши клоните, житата,

небето в облаци забули

и свежите листа обрули!

 

Отвя ми дните безметежни,

надежди нови, страсти прежни,

открадна спомени със шепи,

превърна миналото в пепел.

 

 Смеха прогони, без да пита

във сънищата ми се скита,

задава хиляди въпроси,

без отговорите да носи.

 

Той страшни бури предвещава,

заплашва ме и поучава,

надсмива се дори над мене,

и иска все да ме променя!

 

Ах този вятър, този вятър!

Живота  ми така премята,

ядосва се, със мене спори,

но няма как да ме събори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Таня! Нека месец юли бъде прекрасен за теб!
  • Хубав стих! Браво!
  • Благодаря ви за хубавите коментари, Лидия, Дани и Юри! Прекрасен ден ви пожелавам!
  • Много е хубаво!
  • Харе са ми!
    … ядосва се, със мене спори,
    но няма как да ме събори!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...