Този вятър
Кога задуха този вятър!
Прекърши клоните, житата,
небето в облаци забули
и свежите листа обрули!
Отвя ми дните безметежни,
надежди нови, страсти прежни,
открадна спомени със шепи,
превърна миналото в пепел.
Смеха прогони, без да пита
във сънищата ми се скита,
задава хиляди въпроси,
без отговорите да носи.
Той страшни бури предвещава,
заплашва ме и поучава,
надсмива се дори над мене,
и иска все да ме променя!
Ах този вятър, този вятър!
Живота ми така премята,
ядосва се, със мене спори,
но няма как да ме събори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
