Този вятър
Кога задуха този вятър!
Прекърши клоните, житата,
небето в облаци забули
и свежите листа обрули!
Отвя ми дните безметежни,
надежди нови, страсти прежни,
открадна спомени със шепи,
превърна миналото в пепел.
Смеха прогони, без да пита
във сънищата ми се скита,
задава хиляди въпроси,
без отговорите да носи.
Той страшни бури предвещава,
заплашва ме и поучава,
надсмива се дори над мене,
и иска все да ме променя!
Ах този вятър, този вятър!
Живота ми така премята,
ядосва се, със мене спори,
но няма как да ме събори!
© Елка Тодорова All rights reserved.
