jeditte (Ангелина Трифонова)
47 16
29 sept 2009, 17:35

Трагикомедия 

  Poesía » De humor
716 0 4

Във офиса ми днес отново тихо е,

а всичко покрай мен крещи "Фалит!"

Тя, фирмата ми, не върви наникъде,

последният депозит е закрит...

Опитах се да бъда бизнес-дамата,

с костюм, на ток, с прибраната коса,

която всеки знае от рекламите -

кокетна, с очилцата на носа.

Опитах се да бъда и служителка,

която за поръчките следи,

монтажник бях и бях ръководителка,

и мъкнех по етажите дори...

Визитки имах (бяха лукс хартиите)

и качествени мостри - офис цял.

Изслушвах на Клиента дивотиите,

бях от любезност станала парцал.

От наглост и нахалство чак побърках се -

тук всеки дрипльо ужким е тузар,

"За кой се мислиш, май адреса сбъркал си,

това не ти е селския пазар" -

наум пустосвах, стисках здраво зъбите,

с усмивка скрито късах всеки нерв,

угаждах на нормални и на снобите,

изчерпах вътрешния си резерв.

Да, имам фирма, ама че идилия,

голяма "шефка" - вечно без пари!

При всичките положени усилия -

не стигат и за наема дори.

Е, казват, капитанът, че със кораба

потъва с чест и си отива горд...

А моите амбиции пред хората

бележат по потъване рекорд...

Макар да зная - не е за умиране

един банкрут отгоре за света,

обаче, в мойто собствено класиране

съм вечно на последните места!

Какво да правя - явно, че провалите

са мойта участ, моята съдба,

изхвърлям и мечтите със чувалите,

привикнала съм с ножа във гърба...

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??