Трагикомедия
Във офиса ми днес отново тихо е,
а всичко покрай мен крещи "Фалит!"
Тя, фирмата ми, не върви наникъде,
последният депозит е закрит...
Опитах се да бъда бизнес-дамата,
с костюм, на ток, с прибраната коса,
която всеки знае от рекламите -
кокетна, с очилцата на носа.
Опитах се да бъда и служителка,
която за поръчките следи,
монтажник бях и бях ръководителка,
и мъкнех по етажите дори...
Визитки имах (бяха лукс хартиите)
и качествени мостри - офис цял.
Изслушвах на Клиента дивотиите,
бях от любезност станала парцал.
От наглост и нахалство чак побърках се -
тук всеки дрипльо ужким е тузар,
"За кой се мислиш, май адреса сбъркал си,
това не ти е селския пазар" -
наум пустосвах, стисках здраво зъбите,
с усмивка скрито късах всеки нерв,
угаждах на нормални и на снобите,
изчерпах вътрешния си резерв.
Да, имам фирма, ама че идилия,
голяма "шефка" - вечно без пари!
При всичките положени усилия -
не стигат и за наема дори.
Е, казват, капитанът, че със кораба
потъва с чест и си отива горд...
А моите амбиции пред хората
бележат по потъване рекорд...
Макар да зная - не е за умиране
един банкрут отгоре за света,
обаче, в мойто собствено класиране
съм вечно на последните места!
Какво да правя - явно, че провалите
са мойта участ, моята съдба,
изхвърлям и мечтите със чувалите,
привикнала съм с ножа във гърба...
© Ангелина Трифонова All rights reserved.
