10 abr 2008, 8:01  

Траперът

943 0 8
Преди да виснат, по колана ми, убити дните и времето, като палатка в раницата, да нагъна, с два разкрача, по плиткото ти, нека да премина. Повярвай ми - в подвижния ти пясък няма да затъна.   Не искам да отварям скришом джобното си ножче, за вечен спомен, да изрязвам името си по кората, да си напалвам грешен огън за студени нощи, или да вия, върколашката за кръв, срещу луната.   Ще си отида, както и дойдох - с тропоска стъпки. И даже лагер в тебе няма да си правя без покана. Ще поседя, ще помълчим на едри, тихи глътки и ще си тръгна с мъртвите си дни, висящи от колана.    Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...