10 апр. 2008 г., 08:01  

Траперът

942 0 8
Преди да виснат, по колана ми, убити дните и времето, като палатка в раницата, да нагъна, с два разкрача, по плиткото ти, нека да премина. Повярвай ми - в подвижния ти пясък няма да затъна.   Не искам да отварям скришом джобното си ножче, за вечен спомен, да изрязвам името си по кората, да си напалвам грешен огън за студени нощи, или да вия, върколашката за кръв, срещу луната.   Ще си отида, както и дойдох - с тропоска стъпки. И даже лагер в тебе няма да си правя без покана. Ще поседя, ще помълчим на едри, тихи глътки и ще си тръгна с мъртвите си дни, висящи от колана.    Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...