Преди да виснат, по колана ми, убити дните
и времето, като палатка в раницата, да нагъна,
с два разкрача, по плиткото ти, нека да премина.
Повярвай ми - в подвижния ти пясък няма да затъна.
Не искам да отварям скришом джобното си ножче,
за вечен спомен, да изрязвам името си по кората,
да си напалвам грешен огън за студени нощи,
или да вия, върколашката за кръв, срещу луната.
Ще си отида, както и дойдох - с тропоска стъпки.
И даже лагер в тебе няма да си правя без покана.
Ще поседя, ще помълчим на едри, тихи глътки
и ще си тръгна с мъртвите си дни, висящи от колана. ...