Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата,
а аз ще поразсипя да изстива.
Не е чак толкоз̀ ядене за нàсита,
но е полезна кашата с коприва...
А дядо се прекръстваше набързо
със благодарности за времето и хляба,
за коня и воловете, за къщата,
за здравето на мене и на баба. ...