Трапезата стои далече от молитвата
Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата,
а аз ще поразсипя да изстива.
Не е чак толкоз̀ ядене за нàсита,
но е полезна кашата с коприва...
А дядо се прекръстваше набързо
със благодарности за времето и хляба,
за коня и воловете, за къщата,
за здравето на мене и на баба.
Затуй, че е далеч от нас войната,
че семето във нивите покълна,
от силата останала в ръката му,
и топлото погалване на слънцето...
Днес и от пиле мляко в магазините…
Реклами от екрана звучно мляскат.
Трапезата стои далече от молитвата.
Светът на грешен идол ръкопляска...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
