Трапезата стои далече от молитвата
Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата,
а аз ще поразсипя да изстива.
Не е чак толкоз̀ ядене за нàсита,
но е полезна кашата с коприва...
А дядо се прекръстваше набързо
със благодарности за времето и хляба,
за коня и воловете, за къщата,
за здравето на мене и на баба.
Затуй, че е далеч от нас войната,
че семето във нивите покълна,
от силата останала в ръката му,
и топлото погалване на слънцето...
Днес и от пиле мляко в магазините…
Реклами от екрана звучно мляскат.
Трапезата стои далече от молитвата.
Светът на грешен идол ръкопляска...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
