10 feb 2009, 6:37

Трепет 

  Poesía » Civil
551 0 4
Болни от любов с пленителна зараза
пламват чувства, порив най-велик
от искрена любов, искряща, вечна,
идва днескашният детски ранен вик...
Нежна ласка, детски малки длани,
пухче малко, дар божествен на света,
с радост те очакват, татко, батко,
първи ден за теб, свят, луна... съдба...
В майчина прегръдка, ти, Любов красива,
син прекрасен си и аз съм най-щастлива...


На новородения ми внук Борис
и щастливата ми дъщеря!

  08.02. 2009 г. - 20,00

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??