10 feb 2009, 6:37

Трепет

  Poesía » Civil
764 0 4
Болни от любов с пленителна зараза
пламват чувства, порив най-велик
от искрена любов, искряща, вечна,
идва днескашният детски ранен вик...
Нежна ласка, детски малки длани,
пухче малко, дар божествен на света,
с радост те очакват, татко, батко,
първи ден за теб, свят, луна... съдба...
В майчина прегръдка, ти, Любов красива,
син прекрасен си и аз съм най-щастлива...


На новородения ми внук Борис
и щастливата ми дъщеря!

  08.02. 2009 г. - 20,00

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...