Feb 10, 2009, 6:37 AM

Трепет

  Poetry » Civic
763 0 4
Болни от любов с пленителна зараза
пламват чувства, порив най-велик
от искрена любов, искряща, вечна,
идва днескашният детски ранен вик...
Нежна ласка, детски малки длани,
пухче малко, дар божествен на света,
с радост те очакват, татко, батко,
първи ден за теб, свят, луна... съдба...
В майчина прегръдка, ти, Любов красива,
син прекрасен си и аз съм най-щастлива...


На новородения ми внук Борис
и щастливата ми дъщеря!

  08.02. 2009 г. - 20,00

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...