Feb 10, 2009, 6:37 AM

Трепет

  Poetry » Civic
765 0 4
Болни от любов с пленителна зараза
пламват чувства, порив най-велик
от искрена любов, искряща, вечна,
идва днескашният детски ранен вик...
Нежна ласка, детски малки длани,
пухче малко, дар божествен на света,
с радост те очакват, татко, батко,
първи ден за теб, свят, луна... съдба...
В майчина прегръдка, ти, Любов красива,
син прекрасен си и аз съм най-щастлива...


На новородения ми внук Борис
и щастливата ми дъщеря!

  08.02. 2009 г. - 20,00

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...